Рак на белите дробове

Ракът на белите дробове е най-често срещаният злокачествен тумор сред хората в развитите страни. Съотношението на заболелите мъже и жени е все още в полза на мъжете, но от десетина години има тенденции за нарастване на честотата и сред жените поради увеличения брой на пушачките.Характерно за заболяването е, че дава твърде рано метастази в останалите органи, поради което хирургичната намеса невинаги е ефективна. Едва един-двама от десет пациенти, получили тази диагноза, преживяват следващите пет години.Преобладаващите случаи на рак на белия дроб попадат в една от двете категории: недребноклетъчен белодробен рак и дребноклетъчен белодробен рак.Туморите от първата категория са най-често срещаните тумори, обхващайки около 80% от случаите. В тази група влизат: сквамозен карцином, аденокарцином и едроклетъчен карцином. Тези тумори растат и се разпространяват по-бавно, отколкото останалите и се подават по-добре на лечение.Петгодишната преживяемост е под 25%.Дребноклетъчният белодробен рак е около 20% от всички тумори на белия дроб. В тази група почти винаги влизат активни и пасивни пушачи. Характерно за тези тумори е, че първоначално добре се повлияват от химиотерапия и льчетерапия. Работещите в среда с азбест са изложени на сериозен риск за развитие на тумор на плеврата – мезотелиома. Този тип тумор възниква късно, след 20 до 40 години работа в среда с азбест. Прогнозата на заболяването е лоша, близо 70% от заболелите загиват в рамките на една година. Дори и при комбинираното лечение при този тумор петгодишната преживяемост е 5%.Предразполагащи (рискови) фактори за развитието на рак на белия дроб:- Тютюнопушенето е водещ рисков фактор. Около 85% от болните с рак на белия дроб са пушачи- Токсични фактори от околната среда: азбест, радон, тежки метали (арсен, хром, железен оксид)- Работа в среда с петролни продукти и ароматни полициклични хидрокарбонати- Вирусни и бактериални инфекции- Генетична и семейна предизпозиция- Намалена употреба на плодове и зеленчуци и увеличена консумация на червени меса и животински мазнини.Диагностиката на белодробния рак в ранните стадии е затруднена поради липса на каквито и да било оплаквания. В 5 до 15% от случаите заболяването се открива от направени рентгенови снимки на белия дроб по повод други заболявания. При наличие на симптоми (отслабване на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи заболяването е в напреднал стадий. Над 50% от новодиагностицираните случаи се откриват по повод на симптоми на метастазиране на заболяването. За скрининга и ранната диагностика определящо значение имат изследването на храчки, рентгенова графия на бял дроб и компютърна томография.След откриването на тумора, потвърдено и от хистологичното изследване на биопсичен материал, се пристъпва към допълнителни изследвания, за да се определи стадият на заболяването. Точното определяне на стадия на заболяването е предпоставка за оптимален избор на лечение. За определяне на прогнозата на заболяването и резултата от лечението се използват туморни маркери. В клиничната практика най-често при недребноклетъчните тумори се използват туморните маркери СЕА (карциоембрионален антиген) и СА-125, а при дребноклетъчните тумори – СGA NSE.Стандартното лечение на белодробния рак включва три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Изборът на лечебни методи зависи от вида на тумора и от стадия на заболяването. За подобряване на лечебните резултати се използва комбинираното приложение на тези методи.Оперативното лечение цели да отстрани в максимална степен наличния тумор. В зависимост от размера, вида и местоположението на тумора и състоянието на болния с операция може да се отстрани туморът заедно с част от белия дроб или целия бял дроб. Само при около 25% от пациентите с дребноклетъчен рак и ограничено заболяване (единичен тумор) и периферно разположение може да се очаква добра резултатност от оперативното лечение. По-добре се поддава на оперативно лечение недребноклетъчният белодробен рак особено в ранните стадии. Петгодишната преживяемост при болните с недребноклетъчния белодробен рак, при които е отстранен напълно туморът, е 33%.Лъчетерапия. При този метод основната цел е да се унищожат останали туморни клетки след оперативно лечение. Освен това се прилага и при пациенти, които отказват оперативно лечение и в случаите с напреднали тумори за намаляване на симптомите от заболяването. В миналото използването на лъчетерапия след оперативно лечение поради сериозни странични ефекти не е показало подобрение в преживяемостта на лекуваните. С използването на модерни рентгенови технологии през последните години се наблюдава подобрена преживяемост и снижени токсични ефекти от лечението. С оглед намаляване на токсичните ефекти от лъчетерапията в клинични експерименти са използвани редица препарати и хранителни добавки (Vitamin E, Pentoxifylline, Coenzyme Q10, Wobe-Mugos) с добри резултати.Химиотерапия. При този метод се цели да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение с оглед да се намали размерът на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Дребноклетъчният белодробен рак се отличава с по-голяма чувствителност към химиотерапията и лъчетерапията. Обичайно използваните противотуморни медикаменти при химиотерапията на този тип тумори включва препаратите Cisplatin, Carboplatin, Endoxan, Doxorubicin, Etoposid, Vincristin. Резултатите след проведена химиотерапия показват повлияване от лечението в 50-70% от напредналите случаи, като 20-30% от тях са с пълно отстраняване на тумора. В началните стадии резултатността от лечението се повишава с 20-30% при комбинирането на химиотерапия с лъчетерапия. Въпреки добрите първоначални резултати от приложението на химиотерапия при този тип тумори по отношение на продължителността на преживяемост на лекуваните болни не се наблюдава съществен напредък. Клиничните проучвания върху приложението на нови цитостатични медикаменти като Gemcitabine, Irunitecan, Paclitaxel до момента не са показали съществени резултати. При едроклетъчните тумори основният метод за лечение е хирургичният. При оперативното лечение, дори и в ранните стадии на заболяването, само при около 50% от болните се постига продължителна преживяемост. При напредналите случаи тя е значително по-малка. Химиотерапията след проведено оперативно лечение има за цел да намали процента на рецидивите в случаите с ранен стадий и да увеличи преживяемостта при напредналите случаи. Превенция на заболяването. За намаляване риска от развитие на рак на белия дроб препоръчителни са следните мерки:- Преустановяване на тютюнопушенето- Отстраняване на вредните фактори от околната среда- Активно лечение на белодробни инфекции- Избягване на употребата на захар и захарни изделия, сол, пушени храни, червени меса, животински мазнини, консервирани храни, туршии, алкохол, кафе- Да се консумира храна, бедна на животински мазнини, като соеви продукти, риба и нетлъсто пилешко месо- Да се увеличи консумацията на тъмнооцветени плодове и зеленчуци, особено цитрусови плодове, салати, зеле, домати, спанак, моркови- Да се увеличи приемът на течности (2-3 литра дневно, изворна вода, чайове и зеленчукови сокове)- При пушачи се препоръчва приемът на фолиева киселина, витамин В12, които регулират и предпазват от патологични промени в бронхиалните клетки- Зеленият чай предпазва от оксидативните промени на Цигарения дим, увреждащи ДНК на белодробните клетки- Под лекарски контрол да се взема аспирин регулярно.

Оценете статията

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар