Шунтиране

Вторият живот на запушените кръвоносни съдове

Ще започнем с това какво означава и откъде произлиза думата «шунтиране» на кръвоносни съдове.

“Shunt” в превод от английски означава «заобикаляне на препятствие».

Ако на вътрешната стена на артерията се е образувала изпъкнала атеросклеротична плака и върху нея са заседнали един или дори няколко тромба (сгъстена, съсирена кръв), преминаването на кръвта по този кръвоносен съд е блокирано. Тъканта, снабдяваща се с кръв от този кръвоносен съд, е пред опасност от некроза.

За да не се стигне дотам, хирурзите ликвидират препятствието, образувало се на пътя на кръвотока, като пришиват отгоре и отдолу на блокирания участък краищата на изкуствен съд – шунт, или байпас. Точно по този обходен път се устремява потокът кръв, носещ на тъканите кислород и хранителни вещества (ако това е артерия), или отнасящ продуктите на обмяната (ако става въпрос за вена).

Микрохирургичната техника дава много добри резултати

Най-често такива шунтове се поставят на коронарната артерия, снабдяваща сърцето с кръв. При коронарно възстановяване на проходимостта на съдовете се извършва заобикаляне на стеснения участък от коронарната артерия. В случая често се трансплантират фрагменти от здрави вени на краката или вътрешните артерии на пациента. Често се създават не един, а няколко такива обходни пътя (шунта), за да се премахнат до голяма степен мъчителните пристъпи на стенокардия при болния и да се намали рискът от развитие на инфаркт на миокарда.

Сами разбирате колко фина и деликатна работа е подбирането на подходящ съд за шунт и подготвянето на мястото за пришиването му. Операцията се провежда в условията на изкуствено кръвоснабдяване на спрялото сърце. Шунтовете се пришиват поетапно в стените на изходящите части на аортата, чиято дължина е 5-6 см и се съединяват с коронарните артерии.Както вече сме писали, артериите на човека са големи, средни и малки. Коронарните спадат към малките и се свиват от устието до входа на техните разклонения в миокарда.

Не е никак просто да се пришие шунтът в коронарно разклонение с диаметър само 1 до 4 мм. Затова работата се извършва под микроскоп и се използват много фини нитове.Внедряването на микрохирургичната техника позволи да се разширят възможностите за операция, качествено промени самата интервенция и което е най-важно – бяха постигнати много добри резултати при лечението на исхемичната болест на сърцето.

Шунтиране на периферните съдове на долните и горните крайници

Аортокоронарното шунтиране се прилага от около петдесет години, но съдовата хирургия с шунтиране на периферните съдове на долните и горните крайници се практикува още по-отдавна. Коронарното шунтиране е логично продължение на операцията на големите съдове на ръцете, краката, в коремната кухина. Те са по-достъпни за хирурга, отколкото съдовете на сърцето и затова са станали обект на лечение още в началото на ХХ век. Причината тогава е била същата – атеросклеротично увреждане.

Отлагането на атеросклеротични плаки по стените на големите и средните артерии на крайниците също води до свиване на пространството (стеноза), до запушване на съдовете и като следствие – прекратяване кръвотока в тях. Разбира се, това става постепенно, този процес продължава години.

Но рано или късно, поради нарушено кръвообращение в краката (например при облитерираща атеросклероза), човек започва бързо да се уморява при ходене, не може да ходи много и получава болки в прасците. Възниква така нареченият “симптом на редуващото се куцане”. Вследствие продължаващото обезкървяване или исхемия, върху кръвоносния съд може да заседне тромб, който изцяло да запуши артерията. Тогава вече ситуацията придобива остър характер, тъй като може да настъпи некроза, т.е. гангрена на краката.

Тук става дума буквално за минути. Болният ще има голям късмет, ако се окаже навреме в специализираното отделение по съдова хирургия, където с помощта на ултразвуково изследване се открива мястото на блокирания кръвоток и бързо се провежда спасителната операция.Не е задължително да се извърши шунтиране. Понякога е достатъчно да се премахне тромбът и да се възстанови кръвотокът само чрез разрез или с помощта на специално приспособление, вкарвано в кръвоносния съд. Ако по този начин препятствието не се премахне, тогава се прибягва до шунтиране.

ОТ КАКВО СЕ ПРАВЯТ ШУНТОВЕТЕ?

“Демир

За шунтове по принцип се използват синтетични съдове-проте-зи с различна конфигурация. Но често, за да се спаси артерията, се жертва вената. Венозната система има следната особеност: от една голяма вена могат да излизат няколко дублиращи съдове (например в краката).

Затова един от тези дублиращи кръвоносни съдове може да се използва за протезиране на блокираната артерия. Венозната протеза се оказва достатъчно твърда и на немного голям участък може да удържи артериалния кръвоток. Освен това за организма тя е “собствена, родна”, затова се прилага толкова масово.

Синтетичните протези се използват най-вече при шунтиране на големите съдове (аорта, бедрена артерия, сънна артерия), тъй като именно големите съдове усещат голямо налягане от мощния поток кръв от работата на сърцето. Излиза така, че вените добросъвестно служат на своите «колеги» – артериите, и то не само в случаите на шунтиране.

Понякога се случва след зашиване на травмираната артерия тя да се свие като провлак. За да се отстрани такъв дефект, се извършва автотрансплантация от фрагменти от вените. С други думи, върху увредения участък от артерията се поставя “платка”.

ДРУГИТЕ ВИДОВЕ ОПЕРАЦИИ НОСЯТ ОПРЕДЕЛЕНИ РИСКОВЕ

През годините хирурзите са правили опити да шунтират и дългите участъци, например при увреждане на артериите в слабините. Но постепенно станало ясно, че на такъв дълъг участък байпасът често образува тромби. Затова такива операции в днешно време не се правят. Въпреки че те за себе си са били уникални. В момента се извършват операции по шунтиране на тези артерии, но със синтетични протези.Съществуват и други, не по-малко интересни операции, например на ниво бедренно-подколянен сегмент. На ниво коляно голямата бедрена артерия се разклонява на три по-малки кръвоносни съда, които снабдяват с кръв прасеца и стъпалата.

В тези по-тесни артерии по-често се развива атеросклеротичен процес.Но вече казахме, че е много сложно да се оперират малки кръвоносни съдове, затова на хирурзите се налага да използват микрохирургична техника. Хората с облитериращ ендартериит и атеросклероза развиват тромбоза по силата на самата система на хемодинамиката на кръвта – на периферията, където се влива кръвта по шунта-байпас, съпротивлението на кръвоносния съд е по-високо, отколкото при преминаване през байпаса. За противодействие на тромбообразуването е необходимо да се приемат антикоагуланти. Това не трябва да бъде забравяно от никого, на когото е извършено шунтиране.

Дайте мнение и Вие тук!

ОПЕРАЦИЯ НА ВЕНИТЕ СЕ НАЛАГА ПРИ ВАРИКОЗА

Флебологията е по-млада наука от аортошунтирането, въпреки че по-малки операции са се извършвали още в древността. Артерията представлява мощен съд с дебели стени, затова и на хирурга му е по-лесно да оперира артерия, отколкото вена.Но въпреки това в днешно време флебологията се развива активно. Чрез нея се лекува така често срещаната варикозна болест и тромбофлебитът.

Те са опасни заради това, че могат да предизвикат емболия. А емболията представлява остро запушване на кръвоносния съд с някакъв неразтворим субстрат, пренесен с потока кръв. Този субстрат може да попадне в съда при инжекции, а може и да е част от тумор или откъснат от стената тромб. Такова състояние представлява опасност за живота и единствената възможност да се спаси човека е да се направи операция.Може би в друг наш материал ще отделим повече време и на профилактиката на тромбоемболията.

Можем да отбележим, че техническият прогрес се отрази благоприятно на сърдечната хирургия. Но в същото време може би не трябва да разчитаме само на апаратура и технологии. Един добър стар кардиолог казва следното: «Дори младото присадено сърце в болно тяло старее бързо». И ще завършим, разбира се, с това, че както при всички болести, така и при съдовите проблеми, най-важна е профилактиката на хипертонията и на атеросклерозата.

Просто трябва да водим здравословен начин на живот -умерено хранене, въздържане от тютюнопушене и повече движение.

Това, което сме длъжни да знаем

СЛЕД ИНТЕРВЕНЦИЯТА…

На човек, на когото е извършено шунтиране на долните крайници, ще препоръчаме периодично да си прави изследване на кръвта. Това се налага, за да се провери количеството на тромбоцитите и състоянието на протромбина, както и да се прецени гъстотата и времето на съсирване на кръвта.

Всички, прекарали такава операция, трябва да приемат препарати за разреждане на кръвта и възпрепятстващи образуването на тромби. Става въпрос най-вече за ацетилсалицилова киселина (аспирин). Съществуват, разбира се, и по-съвременни средства, които подобряват състоянието на стените на кръвоносните съдове, както и качествените характеристики на кръвта.

Първоначално публикувано на:12.01.2008 @ 11:56

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *