Недоносените бебета се раждат с ретинопатия

Всяко десето дете в България е преждевременно родено. Недоносените деца са атакувани от много болести. Една от тях е ретинопатията – тежко очно заболяване.

Около 25 процента от бебета, които при раждането тежат 2 килограма, страдат от ретинопатия. При недоносените деца, които не надвишават 1 килограм, заболяването се проявява в 80 на сто от случаите. При новородените с екстремално ниско тегло около 500 – 750 грама случаите на ретинопатия са от 97 до 100 процента.

Това заболяване се развива само при недоносените деца, родени с тегло по-малко от два килограма и със срок на бременност при майката не по-малко от 35 седмици. Основният рисков фактор за развитие на заболяването е непълното оформяне на бебето в момента на раждането. Колкото по-малко е теглото му и колкото по-рано от срока е родено, толкова по-вероятно е да развие ретинопатия.

При недоносеното дете е възможно органите да не са формирани напълно.

Това важи както за централната нервна система, така и за сърдечносъдовата, дихателната и храносмилателната система. Затова такива деца се поставят в специални кувьози за недоносени с високо съдържание на кислород, за да могат да се доразвият органите им.

Това обаче може да задълбочи и провокира развитието на ретинопатия. Условията за развитието на плода в кувьоза се различават от естествените – абсолютната тъмнина в матката, където кислородът се доставя от кръвта на майката. В първите дни и седмици след раждането се грижат не само за живота на бебето, но целта е това дете да продължи да се развива нормално.

Някои специалисти са на мнение, че за децата, които са родени с тегло под 1 килограм, може би не трябва да се полагат толкова много и скъпи грижи. Те имат много и различни заболявания и както и да се лекуват, те ще ослепеят. Съвременните изследвания показват, че при добри грижи и необходимото внимание от страна на родителите 70 на сто от тях запазват зрението си, само че то е значително по-слабо от това на здравите деца.

КАК СЕ РАЗВИВА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Разбира се, не всяка ретинопатия води до слепота и рязко влошаване на зрението, защото има пет стадия при развитието на болестта. В зависимост от това, в кой от тях е овладяно заболяването, възникват и усложненията. Нормалното дете се ражда с напълно формирани очи и ретината им цялата е опасана от кръвоносни съдове. При недоносените в някои зони от ретината липсват кръвоносни съдове. Колкото по-рано от срока се е родило детето, толкова тези зони са по-големи. Но това още не е заболяване, а само основата, върху която то може да се развие.

В първия стадий на ретинопатията се появяват разграничаващи линии между зоните, покрити с кръвоносни съдове, и тези, които са без съдове. Независимо от риска, болестта може да не се развие, а съдовете след време да се появят и в зоните, в които ги няма. Ако процесът не се нормализира, настъпва вторият стадий. При него на мястото на разграничаващите линии съдовете се увеличават, но в неправилна посока. Съдовете започват да растат навътре в стъкловидното тяло на окото.

Това вече е третият стадий на развитието на болестта.

И ако при първите два стадия заболяването може да спре от само себе си, при третия процесът често придобива необратим характер и се налага неотложно профилактично лечение. Ако процесът продължава да прогресира, нарастват съдовата и съединителната тъкан (ципи, мембрани, завески) и настъпва четвъртият стадий. При него вече има частично отлепване на ретината, а след това – при петия стадий – и пълно отлепване.

Началото на заболяването обикновено е по време на 8-та седмица след раждането. Прогресирането от първия до последния стадий продължава от 1 до 5 месеца.

Проблемът е в това, че външно ретинопатията може да се забележи едва към края на последния етап, когато настъпва терминалният стадий – променя се цветът на зеницата, бебето престава да фиксира предметите и да реагира на светлината.

НИТО МАЙКАТА, НИТО ПЕДИАТЪРЪТ МОГАТ ДА ОТКРИЯТ ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ

Това може да направи само лекар-офталмолог, който има специална подготовка и оборудване за преглед на ретината на малки деца.

На колко време ще се правят тези прегледи на очите зависи от характера и протичането на заболяването (обикновено се правят на 1-2 седмици).

Много важно е да не се пропусне началото на болестта или праговия стадий, тъй като в противен случай детето може да загуби зрението си. Затова родителите трябва навреме да покажат бебето на офталмолог.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА?

Важно е лечението да се започне не по-късно от едно до три денонощия, защото иначе ретинопатията ще премине в следващия си стадий на развитие. Това не е толкова лесно да се направи, като се има предвид, че не всички лечебни заведения са оборудвани с необходимата апаратура.

Профилактичното лазерно и криохирургично лечение (въздействие със студ) се основава на коагулацията (блокирането) на зоните на ретината без кръвоносни съдове.

Тези методики позволяват в 80 на сто от случаите да се спре прогресирането на заболяването, да се стабилизира процесът и да се запази зрението на повечето деца. Такава намеса се прави с упойка, която никак не е лесно да се постави на толкова малко дете.

КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ РАЗГРАЖДАНЕ НА РЕТИНАТА

В такъв случай се предприема възстановяващо хирургично лечение, което изисква специално оборудване и голям опит на лекаря в тази насока. Понякога операцията преминава успешно и ретината се връща на мястото си, но очите все едно не виждат както и преди операцията. В такъв случай усещането за светлина и възможността да се вижда силуетът на предметите се приема за добър резултат.

Проблемът е и в това, че операцията не бива да се прави рано, когато още тече активният процес в окото, но не трябва и да се закъснява много.

Оптималният срок за хирургично лечение варира от 4 до 10 месеца възраст на детето.

При развитие на заболяването и възникване на евентуални усложнения се провежда лечение, което цели да запази органа, но не и да подобри зрението.След прекарано заболяване на очното дъно може да останат ръбчета и деформации на зрителния нерв.

В зависимост от разположението и размера на тези изменения зрението на детето може да намалее в различна степен.Освен това те са сериозна опасност за отлепване на ретината, което може да стане на три, на седем и дори на седемнадесет години. Такива деца често развиват кривоглед-ство и късогледство, които аномалии трябва правилно и навреме да се лекуват. При децата, прекарали по-тежки форми на ретинопатия, може да се развият вторични усложнения, като глаукома, помътняване на роговицата, може да се загуби дори усещането за светлина, която е имало дотогава детето.

Дори то да е прекарало лека форма на болестта, не бива да се пропускат консултациите с офталмолог.

КАК СЕ ФОРМИРА ЗРЕНИЕТО ПРИ ДЕЦАТА

Бебетата не се раждат със зрение. Те имат само неосъзнато усещане за светлина. Способността за фиксиране, за отделяне на източника на светлина от обкръжаващата среда се появява по-късно, когато бебето стане на около 1,5 – 2 месеца. Затова след офтал-мологичните прегледи през първия месец от живота на бебето, лекарят може да каже само дали същестуват условия то да вижда или не. Към третия месец при децата се появява реакция за следене. Те не само виждат ярката светлина, а и я следят с очи. След шестия месец се формира предметното зрение – детето започва да протяга ръка към предметите. По-нататък зрението се усъвършенства.

Детето вече вижда малките детайли по играчките.

Към годинка зрението му се оформя напълно, но очната ябълка и мозъкът се развиват с растежа. По този начин зрението продължава да се развива до шестата година.

Понякога се случва така, че едното око се формира по-добре, а другото – по-зле и то не може да функционира както трябва. А трябва и двете очи да се развиват еднакво. Затова от време на време проверявайте вкъщи зрението на детето: за известно време закривайте очите му – ту едното, ту другото и следете неговите реакции. Ако детето не реагира – значи всичко е наред, окото вижда добре. А ако дърпа ръката ви и капризничи – значи има проблеми. Недоносените деца трябва да се пазят от силната светлина, която може да увреди ретината. Когато разхождате бебето по улиците в количка, трябва да го пазите от пряката слънчева светлина. Очите на бебето трябва да са добре защитени от светлина и от вятър.

Често недоносените деца имат доста проблеми:

  • нарушени мозъчни функции;
  • развиват детска церебрална пареза;
  • нарушения на стомашно-чревния тракт и на белите дробове и други.

Такива деца трябва да се наблюдават от много специалисти. Причината за намаленото зрение на тези деца може да бъде не само ретинопатията. Зрението зависи и от това как се е развил мозъкът на детето – има ли в него кръвоизливи, кисти и други. Така че при напълно нормални очи детето може да не вижда и поради това, че са увредени зрителните му центрове в мозъка или зрителните му нерви.

Оценете статията
ВАЖНО: Ако публикацията Недоносените бебета се раждат с ретинопатия ви е допаднала или има какво да добавите или попитате, молим, коментирайте я най-долу на страницата!

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар