Белодробно сърце, хронично и остро

Много болести (и белодробно сърце е сред тях) са коварни с това, че често увреждат не само един орган. Различаваме хронично и остро заболяване.

Те обхващат няколко, разпространявайки се по периферията на организма ни като огън.

Вероятно всеки ще зададе въпроса:

какво свързва белите дробове и сърцето.

Тези два съвършено различни по своите патологии органи все пак имат нещо общо помежду си – кръвоносните съдове.

Болестта “белодробно сърце” започва от белите дробове, а след това вследствие засилващото се свиване на белодробните съдове се разпространява и към сърцето. То просто отказва да се справя с натоварването, при което страда дясната му половина. И никак не е трудно да се досетим, че всичко това може да доведе до фатален край.

Заболяването започва внезапно.

Човек рязко побледнява, облива се в пот и трескаво се опитва да поеме въздух през устата си. Към всичко това се прибавят и признаците на сърдечен пристъп заедно със смъртния страх: “Сега сигурно ще умра.” Страхът провокира задушаване, което може да завърши с гърч.

Основните причини за белодробно сърце.

Белодробната артерия е запушена от сгъстена кръв, което забавя и задържа циркулацията. Това се случва и с малките кръвоносни съдове, но то преминава незабелязано, не се отразява на състоянието на болния. Запушването на едно от големите разклонения на артерията провокира болката и другите симптоми. Пряк резултат от това запушване е застояването на кръвта в малките и големите кръгове на кръвообращението. Това на свой ред кара дясната половина на сърцето с всичките си сили да преодолява съпротивлението. През това време лявата половина работи в обичайния си режим.

Подобен дисбаланс на функциите е много опасен и дори може да доведе до летален изход. Това, разбира се, е в най-лошия случай. По-лекият вариант е хроничното протичане на заболяването.

Хроничната форма на болестта

Основният механизъм за развитие на хроничната форма на “белодробното сърце” е същият, както и при острата форма. Обаче хроничната форма все пак е по-често срещана, защото с остра форма на това заболяване дълго не може да се преживее – или става хронична, или води до фатален край.

Решаващият фактор при развитие на заболяването е обстоятелството, че изпомпвайки кръв в малкия кръг на кръвообращението, сърцето свиква постоянно да преодолява повишеното съпротивление. За това можем да “благодарим” на белите дробове -съпротивлението нараства вследствие запушване на белодробните съдове. Техните стени се удебеляват поради разрастване на съединителната тъкан в промеждутъците между съдовете, а също и от всевъзможните хронични белодробни заболявания – хроничен бронхит, фиброза на белите дробове, бронхиална астма и много професионални нарушения.

Поглед към симптомите

Основен показател при хронично болните от белодробно сърце е задушаването. На болния постоянно не му достига въздух. При това задушаването се засилва нощно време в легнало положение. Към всичко това се добавя и усещането за стягане в гръдния кош. Човек просто не може да спи и често се налага да прибягва към кислородна маска.

Вторият важен симптом е посиняването, но това в никакъв случай не трябва да ви учудва – тъй като кръвта в белите дробове не се обогатява достатъчно с кислород, то и в кръвотока участва точно такава кръв – с ниско съдържание на кислород, откъдето идва и посиняването.

За наличието на тези два симптома обаче не са отговорни само белите дробове, а и самото сърце. Тъй като в запушената или удебелена артерия се създава високо налягане, дясната половина на сърцето е длъжна да се пренапрегне, за да преодолее това препятствие. С течение на времето сърцето изпитва все по-голям дискомфорт, компенсирайки дефицита на кръв дотогава, докато неговите ресурси не бъдат изчерпани и не се появи недостатъчност в дясната половина на сърцето.

От всичко това излиза, че дори в състояние на пълен покой организмът не може да получи достатъчно кислород.

КАК СЕ ЛЕКУВА ЗАБОЛЯВАНЕТО?

Разбира се, никога не трябва да забравяме, че най-доброто лекарство против всяко заболяване е профилактиката.

Белодробното сърце е много рядко срещано заболяване, а това означава, че и факторите, които го провокират, не са много разпространени. Оттук следва, че не е толкова трудно те да се избегнат.

В случая най-лошото е, че причина за болестта е заболяване на белия дроб.

От една страна, това е плюс:

знаейки, че белите ви дробове са в ред, можете да бъдете уверени, че в близко време не ви застрашава претоварване на дясната страна на сърцето.

От друга страна, белодробните заболявания не се поддават на лечение толкова лесно. Затова освен неприятностите с белите дробове си остава скрит риск и за сърцето.

Много често всичко започва с недоизлекуван бронхит – това заболяване сякаш не се взема достатъчно насериозно и е на първо място по занемаряване сред белодробните болести. Това в никакъв случай не трябва да се допуска.

А онези, които се отнасят лекомислено към собственото си здраве („ще покашлям, ще мине“), не трябва да забравят следното. Ако симптоматиката на белодробното сърце се прояви веднъж, никаква терапия повече не е в състояние да помогне. Можете само да се опитате да задържите болестта и да не допуснете по-нататъшното развитие. Тогава не само бронхитът ви остава вечен спътник, но и сърдечните проблеми.

Следователно лечението на белодробното сърце трябва да бъде насочено преди всичко към основното, провокиращото заболяване.

Освен това лекарят назначава средства, поддържащи сърдечносъдовата система и облекчаващи дишането.

Много помага специалната дихателна гимнастика, която отчасти е в състояние да потисне прогресирането на болестта.

А до изкуствено приемане на кислород трябва да се прибягва не при слабо задушаване, а само в краен случай, за да не се потисне активността на дихателната система. В противен случай по-нататък ще става все по-трудно и по-трудно да се диша.

ОТ КАКВО ДА СЕ ПАЗИМ

Какви изследвания се правят за уточняване на диагнозата белодробно сърце? Преди всичко това са лабораторните изследвания и газовият анализ на кръвта. За още по-сигурно определяне на диагнозата се прави и рентген, после следва електрокардиография, катетризация на белодробната артерия и ехокардиография.

Във връзка с това кои белодробно болни рискуват да получат и белодробно сърце, можем да ви отговорим по следния начин. Това са преди всичко хората с атеросклероза, артериит при сифилис и ревматоидните заболявания.

Това са тези хора, които получават повторни емболии на белодробните артерии и запушване и възпаление на същите тези артерии вследствие обширни увреждания от инфекции.

Но това не означава, че другите белодробни заболявания не предполагат евентуална поява и на белодробно сърце – само че при тях това се случва в по-малка степен.

При белодробно сърце могат да пострадат и другите органи, защото, както вече споменахме, симптоматиката възниква благодарение на два механизма – хипертензия в малкия кръг на кръвообращението и недостатъчно снабдяване с кислород на тъканите в големия кръг на кръвообращението.

Главният мозък, бъбреците, костният мозък и черният дроб също могат да пострадат вследствие хипоксия, предизвикана от дефицит на кислород.

При белодробното сърце недостигът на кислород в кръвотока може да се отрази не само на посочените по-горе органи, но се появява риск и за централната нервна система, която се нуждае от по-голямо количество кислород. Дефицитът на кислород в кръвта се съчетава с пренасищането с въглероден двуокис и предизвиква хипервентилация на дихателните центрове.

Този фактор много сериозно нарушава процеса на газовата обмяна в организма и е способен да провокира много разстройства. А в случая веднага реагират и бъбречните легенчета.

Има и друг проблем: кръвта постепенно става по-гъста и лепкава и поради това в костния мозък се образуват излишно количество еритроцити.

Засягайки черния дроб, необогатеният с кислород кръвоток се забавя, което води до по-нататъшен застой на кръвта и до разширяване на черния дроб – хепатомегалия. Впоследствие не е изключено развитието на жълтеница и асцит.

Претоварването на дясната сърдечна половина.

Под претоварване на сърцето се разбира застой на кръвта, който се развива вследствие повишено венозно налягане.

Това може да се случи поради запушване на белодробни съдове, а също и поради причини, нямащи нищо общо със сърдечните функции.А именно:

поради увеличаване обема кръв за сметка на повишеното съдържание на вода в организма и на разтворените в нея соли, особено на натриевия хлорид;

при остра бъбречна недостатъчност; хиперхидроза или прекалено дълго лечение с кортикостероиди;

поради увеличаване обема на венозно връщаната кръв и намаление съпротивлението на периферните съдове. Това се случва при тежка анемия и при последен стадий на цироза.

Още топ материали, свързани с темата:
Белодробно сърце, хронично и остро
3 (60%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *