Особености на нервното дете

Най-важната особеност на всяко нервно дете е повишената чувствителност и раздразнителност на неговата нервна система. Вижте на какво се дължи известната нервност при децата.

Понякога тази повишена раздразнителност може да се прояви още през първите седмици от живота на детето. То се стряска и събужда от най-малкия шум, потрепва при внезапно насочена към него светлина, реагира с продължителен и силен плач при подмокряне, охлаждане или претопляне.

Често детето показва редица трудности в привикването към сучене — суче лениво и често пуска зърното на майчината гърда. В други . случаи суче лакомо и поглъща при сученето въздух (аерофагия), който причинява раздуване на стомаха и честа поява на колики.

Понякога има по-чести изхождания на редки изпражнения с пускане на много. газове.

Тези деца лесно повръщат.

В кърмаческата възраст децата показват също редица особености в техния външен изглед.

Косата в областта на темето е щръкнала нагоре и наподобява перчем. Бледният цвят на кожата им е в контраст с червените устни и лигавици (така наречената привидна, лъжлива анемия).

Имат склонност към обилно изпотяване и бързо сменяне цвета на лицето, което се обяснява с лабилността на тяхната вегетативна нервна система. Настроението им също бързо се променя.

Показват необичайна боязливост и неоснователен страх. Плашат се от лекарски преглед. При малка болка и дори при остра забележка плачат, силно и трудно се успокояват.

Показват също редица трудности при ХРАНЕНЕТО и често развиват нервно безапетитие, държат храната дълго време в устата си, без да я поглъщат, трудно се приспособяват към нови храни и към дъвчене.

Двигателната им активност понякога е повишена, но показват и повишена уморяемост. В други случаи децата са тромави, бавно подвижни но също нервни.

Бързо се насищат на играчките си.

Повишената възбудимост на нервната система у децата в яслената и предучилищната възраст се изявява с неспокоен сън скърцане със зъби, необичайна склонност към глезене и капризничене. У тях се наблюдават много по-често чревни колики, периодично ацетонемично повръщане, смучене на пръсти, гризане на нокти, скубене на коси и гълтане на косми, някои нарушения в развитието на говора (заекване) и др.

В повечето случаи нервните деца проговарят рано и показват добро умствено развитие.През училищната възраст и особено през пубертетно-юношеската възраст нервните деца също могат да покажат редица отклонения. Често показват прояви на немотивиран страх (страхова невроза).

Поведението им дълго време може да напомня това на по-малко дете (прояви на инфантилизъм). В други случаи, обратно, може да се наблюдава ускорено умствено и полово развитие, склонност към резки и негативни реакции, бързи промени в настроението, по-чести конфликтни отношения с родителите, бягство от семейството, в немалък брой случаи хулигански прояви и привикване към порочни навици — пушене и пиене на алкохол.

Причините за повишена дразнимост на нервната система и нервни прояви у децата са много. Част от тях лежат в наследствената природа на детето, но по-голямата част са тясно свързани със системни грешки при неговото хранене, отглеждане и възпитание.

Особено неблагоприятна роля играят травматизиращите изживявания и нездравият възпитателен климат в семейството, яслите и детската градина, които могат да задълбочат склонността към необичайни прояви у нервните деца. Обратно — здравата и спокойна атмосфера и правилното възпитание могат в значителна степен да смекчат и предотвратят повечето от проявите при нервните деца.

НЕРВНО БЕЗАПЕТИТИЕ

Това е едно от най-честите оплаквания, които родителите поставят пред лекаря. «Моето дете — често казват майките — никога само не поисква храна и ако не го храня насила, то ще умре от глад.»

В много от тези случаи се касае за най-често срещаното нервно безапетитие, което е свързано с редица неблагополучия в. храненето и възпитанието на детето още от най-ранната му възраст.

Нерядко това безапетитие е нервна реакция, своеобразен протест срещу грешките на родителите при възпитанието на детския апетит (насилствено хранене, еднообразна храна, прехранване, несъобразяване физиологичния ритъм на огладняване у детето, който е индивидуално различен).

Хранителният инстинкт е вроден. Огладняването е най-добрият стимулатор на апетита. Още в първите часове от живота а новороденото през интервали от 21/2—4 часа настъпва огладняване, което кара детето да търси естествения източник на незаменима храна — зърното на майчината гърда.

Първата и най-честа грешка, която майките сега все по-често допускат, е ранното прибягване до изкуствено хранене.

Вместо инстинктивно желаната майчина гърда в устата на детето се поставя биберон или лъжичка. Започва се изкуствено хранене, което нанася тежка вреда както на физическото, така и на умственото развитие на детето.

Втората честа грешка е педантичното принудително» хранене, което точно на минутата налага на детето да изпие определено количество -мляко (както е дадено в някои книги), независимо дали детето е огладняло.

Захранването, т. е. даването на добавъчни към кърмата храни, е също критичен момент, който може да доведе до конфликт с вкусовите навици на кърмачето и да наруши нормалното възпитание на неговия апетит.

Поникването на зъбите у чувствителните деца може временно да се съпровожда с нарушение на апетита. С поникване на зъбите постепенно детето се приучва да дъвче и да поема по-гъста и твърда храна. През втората година от живота децата проявяват голямо желание да се хранят самостоятелно и изпитват удоволствие при овладяване на това умение.

Тук родителите допускат грешка, като потискат този нормален стремеж на децата и предпочитат да ги хранят, за да не се изцапат.

Системното насилствено хранене довежда до упорито безапетитие. Много пъти детето е единствено в семейството и рода. То е обект на прекалени грижи от страна на всички.

В паузите между отделните хранения на детето се дават добавки от сладкиши, бонбони, шоколад, мляко, бисквити, вафли, халва и др. Такива деца често затлъстяват и не у знаят кога са гладни и кога — сити. Често питат майка си: «Мамо, нахраних ли се?», «Мамо, да ям ли още?».

В предучилищната възраст децата наддават по-малко на тегло. Страхливите майки се плашат и започват принудително ; да хранят децата, а това още повече влошава техния капризен апетит. За появата на нервно безапетитие особено значение имат характерът и поведението на майката.

Страхливите, педантични, хипохондрични и с недоразвит майчински инстинкт майки, без да искат допринасят със своето поведение за засилване на нервното безапетитие.

Нездравият емоционално-психологичен климат в семейството също може да доведе до нарушение на апетита.

При лекарския преглед не се открива никакво забележимо нарушение във физическото и психическото здраве на детето. Най-често децата са подвижни, игриви и умствено добре развити.

Особености на нервното дете 5.00/5 (100.00%) 1 vote
ВАЖНО: Ако публикацията Особености на нервното дете ви е допаднала или има какво да добавите или попитате, молим, коментирайте я най-долу на страницата!

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар