Нощното напикаване

Нервните деца сравнително по-често показват смущения при заспиване, пробуждане и в протичане на самия сън. Живите и свръхподвижни деца често имат неспокоен сън, движат се и се мятат в леглото, скърцат със зъби, отвиват се (особено ако в стаята е много топло).Нервните и неспокойни майки чрез своето непрекъснато и Прекалено внимание нарушават нормалния сън на детето. Заетите през деня родители нерядко всяка вечер преди заспиване създават напрежение у малкото дете с прегръдки, целувки, игри и други форми на ласкателство. Детето започва да заспива трудно, буди се често, търси майка си и сънят му е крайно неспокоен. За трудното заспиване допринасят също Iуличният шум, шумът от телевизора и радиото а нерядко шумните семейни компании.През първата година от живота на детето заспиването често е свързано със създаването на определени рефлекси. Детето заспива, като държи кукла, играчка или друг любим предмет.В други случаи заспива с биберон или с пръст в устата. Някои деца искат да се остави лампата да свети, майката да стои до леглото им или вратата към спалнята на родителите да бъде отворена. Всеки насилствен опит да се прекъснат тези създадени стереотипни навици довеждат до още по-голямо травматизиране на детето. По-добре е отстраняването на тези навици да става постепенно и непринудено.За да се преодолее трудното заспиване и неспокойният сън, Необходимо е да се създава спокойна обстановка преди заспиването на детето. Добре е също вечерното хранене да бъде в : определен час, храната да не е обилна и трудно смилаема. Някои деца, които са прекарали целия ден в стаята, е добре да се |:. извеждат на разходка на свеж и хладен въздух 30—60 минути преди поставяне в леглото.Упоритото безсъние е сравнително рядко явление и ако не е краткотрайна проява, трябва да се потърси съветът на лекаря.Нощният страх е особено драматична проява, която настъпва най-често през втората фаза на съня. Детето изведнъж скача, сяда или се изправя в леглото, изпитва страх, извиква или плаче, прави опит да се брани от заплашваща го опасност. Изразът на лицето му изразява ужас и уплаха. Детето не е напълно будно, не може да разбере къде се намира и не отговаря на отправените му въпроси. След кратко време нощният страх е честа проява у страхливи и чувствителни деца. Той настъпва след драматични преживявания през деня, гледане на телевизионни предавания и филми, наситени с ужаси, четене на книги с трагични събития, заспиване с препълнен стомах.Сомнамбулното ставане (сомнамбулизъм, т. е. ходене и извършване на някои действия по време на сън) е странна проява, която създава безпокойство у родителите. Това явление се среща по-често у деца, които са подложени на педантично строго възпитание, на които се налагат много запрещения и заповеди, подтискащи свободната детска активност. За лекуването на сомнамбулното нощно ставане е необходима помощта на лекар.НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ НА ДЕЦАТАНощното напикаване на децата създава много грижи на родителите. При момчета се среща по-често, отколкото при момичета. Когато нощното напикаване продължава и през училищната възраст, се стига до нервни нарушения.За първично нощно напикаване се говори, когато детето след четиригодишна възраст редовно или от време на време се напикава по време на нощния сън. По-рядко се наблюдава напикаване през деня и когато детето е в будно състояние. Причините за тази проява са много, но в болшинството случаи се касае за закъсняване в развитието н съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур.При децата до едногодишна възраст нощното и дневното напикаване е често повтарящо се нормално явление — напълването на пикочния мехур предизвиква през определени интервали от време автоматичното му изпразване. Тези интервали с растежа на детето стават все по-продължителни. Към 10—12-месечна възраст и след това наблюдателната майка долавя моментите, когато на детето му се пикае и внимателно го подканя, като го поставя на гърне. Това е важен начален момент за така нареченото възпитание за волево изпразване на тазовите резервоари (пикочен мехур и право черво). Това възпитание не трябва да става много рано и не трябва да се съчетава с неприятни изживявания и съпротива от страна на детето. Постепенно в продължение на месеци у повечето деца (най-често към 1—2—3-годишна възраст) се създава навик за волево изхождане по малка и голяма нужда както през деня, така и по време на сън. В много случаи обаче този волеви навик съзрява окончателно и става постоянен едва към четиригодишна възраст. Много малък е броят на децата, при които нощното напикаване остава и след пубертетната възраст.Нощното напикване настъпва най-често един час след заспиване или наскоро преди събуждане. В редки случаи може да се повтаря няколко пъти през нощта. Най-често децата спят много дълбоко и не усещат напикаването.Много по-рядко се срещат форми на така нареченото вторично нощно напикаване, което се обуславя от аномалии и възпаление\“ на пикочните пътища

Оценете статията

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар