Мозъчен исхемичен инсулт

Мозъчен исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан, най-често при стеснение на артериален съд,

запушването му от тромб (тромбоза), ембол (емболия), спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и техните клонове.

В резултат настъпва исхемично (поради обезкървяване) размекване на мозъчната тъкан.

Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата.

Съчетанието й с артериална хипертония е много често.

Голям е относителният дял на болните, при които исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето (напр. сърдечен инфаркт с пристенен тромб).

Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст.

Той настъпва нощем или пък през деня по време на покой, предшествуван от психично напрежение или физическо усилие.

Неврологичните симптоми се развиват остро или постепенно в продължение на няколко часа или дни. Съзнанието обикновено е запазено. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове и се предшествува от огнищна неврологична симптоматика, която дава представа за локализацията на огнището (тромбоза).

Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове – глуховати, зениците – стеснени. Артериалното налягане е нормално понижено, а понякога повишено.

Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация. Най-често се установяват нарушения в кръвоснабдяването в района на средната мозъчна артерия.

Мозъчната емболия е друга причина за исхемичния мозъчен инсулт.

Тя настъпва в резултат на откъсване на тромб (или част от него), намиращ се най-често в сърцето. Бактериалната емболия възниква при ендокардит.

Понякога емболът се откъсва от тромб, намиращ се в контакт със съдовата стена на периферна артерия. Въздушна(газова) емболия се получава при хирургически интервенции на сърцето, ангиография (контрастно рентгеново изследване на артериални съдове), навлизане на въздух в плевралната кухина, декомпресионна болест (при работа при по-високо или по-ниско от атмосферното налягане).

Емболията нерядко се последва и от тромбоза на мозъчните артерии.

Тя възниква най-често денем след психическо напрежение или физически усилия у млади лица. Инсултът настъпва остро без предшествуващи симптоми.

При ендокардит емболията се предшествува от влошаване на общото състояние – слабост, задух, сърцебиене, повишена температура. При емболичният инсулт лицето побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. Зениците могат да бъдат разширени.

Неврологичните симптоми зависят от това коя мозъчна артерия е засегната.

Най-често те са частична или пълна загуба на двигателната активност (парези или парализи), нарушена сетивност, нарушено зрение, епилептични припадъци.

Лечението има за цел подобряване на сърдечната дейност, предпазване и борба срещу мозъчния оток, пневмония и венозни тромбози по крайниците. Широко се прилагат антиагрегатни препарати (ацетизал, антистенокардин).

За предпазване от застойна пневмония болните трябва да се обръщат често и се назначават антибиотици.

Полагат се грижи за предотвратяване на декубитуси (пролежки). През първите часове на инсулта е полезно даването на кислород.

 

Мозъчен исхемичен инсулт 5.00/5 (100.00%) 1 vote

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар