Мозъчен исхемичен инсулт

Оценете статията

Мозъчен исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан, най-често при стеснение на артериален съд, запушването му от тромб /тромбоза/, ембол /емболия/, спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и тяхните клонове. В резултат настъпва исхемично /поради обезкървяване/ размекване на мозъчната тъкан. Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата. Съчетанието й с артериална хипертония е много често. Голям е относителният дял на болните, при които исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето /напр. сърдечен инфаркт с пристенен тромб/. Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст. Той настъпва нощем или пък през деня по време на покой, предшествуван от психично напрежение или физическо усилие. Неврологичните симптоми се развиват остро или постепенно в продължение на няколко часа или дни. Съзнанието обикновено е запазено. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове и се предшествува от огнищна неврологична симптоматика, която дава представа за локализацията на огнището /тромбоза/. Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове – глуховати, зениците – стеснени. Артериалното налягане е нормално понижено, а понякога повишено. Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация. Найчесто се установяват нарушения в кръвоснабдяването в района на средната мозъчна артерия. Мозъчната емболия е друга причина за исхемичния мозъчен инсулт. Тя настъпва в резултат на откъсване на тромб /или част от него/,намиращ се най-често в сърцето. Бактериалната емболия възниква при ендокардит. Понякога емболът се откъсва от тромб, намиращ се в контакт със съдовата стена на периферна артерия. Въздушна/газова/ емболия се получава при хирургически интервенции на сърцето, ангиография /контрастно рентгеново изследване на артериални съдове/, навлизане на въздух в плевралната кухина, декомпресионна болест /при работа при по-високо или по-ниско от атмосферното налягане/. Емболията нерядко се последва и от тромбоза на мозъчните артерии. Тя възниква най-често денем след психическо напрежение или физически усилия у млади лица. Инсултът настъпва остро без предшествуващи симптоми. При ендокардит емболията се предшествува от влошаване на общото състояние – слабост, задух, сърцебиене, повишена температура. При емболичният инсулт лицето побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. Зениците могат да бъдат разширени. Неврологичните симптоми зависят от това коя мозъчна артерия е засегната. Най-често те са частична или пълна загуба на двигателната активност /парези или парализи/, нарушена сетивност, нарушено зрение, епилептични припадъци. Лечението има за цел подобряване на сърдечната дейност, предпазване и борба срещу мозъчния оток, пневмония и венозни тромбози по крайниците. Широко се прилагат антиагрегатни препарати /ацетизал, антистенокардин/. За предпазване от застойна пневмония болните трябва да се обръщат често и се назначават антибиотици. Полагат се грижи за предотвратяване на декубитуси /пролежки/. През първите часове на инсулта е полезно даването на кислород.

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар